Брой части: 18.
Дължина на танка: 10.6 cm.
Мащаб на комплекта: 1:100.
За сглобяването на този модел не е необходимо лепило.
Елементите на модела са направени от едноцветна пластмаса. Моделът може да се оцвети с боички.
За Maus
"Panzerkampfwagen VIII Maus" е немски проект за свръхтежък танк. Това е най-тежкият танк, който достига фазата на функциониращ прототип през Втората световна война. Основният дизайн, познат като "VK7001/Porsche Type 205", е предложен на Адолф Хитлер от Фердинанд Порше през юни 1942 година. Хилер одобрява проекта и първият прототип е готов през 1943 година и първоначално е кръстен "Mammut" (в превод от немски "мамут"). Името е променено първо на "Mäuschen" (мишле) през декември 1942 година и накрая през февруари 1943 година на "Maus" (мишка).
Първоначално е предвидено "Maus" да тежи 100 тона и да е въоръжен с 128 mm оръдие, и допълнително 75 mm оръдие, сдвоено с основното. Съществували са планове за най-различни второстепенни въоръжения, но през януари 1943 година Хитлер настоява въоръжението да остане същото. До май 1943 година бил готов дървен модел на последната конфигурация и е представена на Хитлер, който го одобрява за производство и поръчва серия от 150 танка. Танкът вече тежал 188 тона но фюрера казал, че 128-милиметровото оръдие изглеждало като играчка в сравнение с танка и затова е сменено с 150-милиметровото "KwK44 L/38". През юли 1944 година производството на модела "V1" е спряно и съществуващите прототипи са изхвърлени за скрап. През август е създаден моделът "V2" с новия по това време дизелов двигател "Daimler-Benz MB 157" и окачване и вериги от "Шкода".
Двата опитни екземпляра са взривени от германците при настъплението на съветските войски. През 1946 година останките от машините са пренесени в СССР, където от двата екземпляра е сглобен един. Използван е за изпитания на артилерийски снаряди. Понастоящем е експонат в музея за бронетанкова техника в Кубинка край Москва.
Първоначално е предвидено "Maus" да тежи 100 тона и да е въоръжен с 128 mm оръдие, и допълнително 75 mm оръдие, сдвоено с основното. Съществували са планове за най-различни второстепенни въоръжения, но през януари 1943 година Хитлер настоява въоръжението да остане същото. До май 1943 година бил готов дървен модел на последната конфигурация и е представена на Хитлер, който го одобрява за производство и поръчва серия от 150 танка. Танкът вече тежал 188 тона но фюрера казал, че 128-милиметровото оръдие изглеждало като играчка в сравнение с танка и затова е сменено с 150-милиметровото "KwK44 L/38". През юли 1944 година производството на модела "V1" е спряно и съществуващите прототипи са изхвърлени за скрап. През август е създаден моделът "V2" с новия по това време дизелов двигател "Daimler-Benz MB 157" и окачване и вериги от "Шкода".
Двата опитни екземпляра са взривени от германците при настъплението на съветските войски. През 1946 година останките от машините са пренесени в СССР, където от двата екземпляра е сглобен един. Използван е за изпитания на артилерийски снаряди. Понастоящем е експонат в музея за бронетанкова техника в Кубинка край Москва.