Средна височина на фигурата: 24 mm.
Мащаб на комплекта: 1:72.
Фигурите са направени от едноцветна пластмаса. Може да се боядисват с боички.
За стогодишната война
Стогодишната война е името на поредица от въоръжени конфликти между Англия и нейните съюзници, от една страна и Франция и нейните съюзници, от друга страна, която продължава от 1337 до 1453 година. Военните действия се водят най-вече на територията на Франция и в някои отношения конфликтът прилича на френска гражданска война, като според Фернан Бродел "Англия действа като провинция (или група провинции) в рамките на Англо-френската уния"
Корените на Стогодишната война могат да бъдат проследени четири века преди нейното начало, когато франкският владетел Шарл III дава разрешение на викингите на Роло да се заселят в част от държавата му, по-късно станала известна като Нормандия (911 година). През 1066 година викингите, наричани нормани, водени от Уилям Завоевателя, нападат Англия, побеждават англо-саксонците и създават ново англо-нормански кралство.
През следващия век и половина англо-норманите управляват както Нормандия, така и Англия, но през 1216 година губят владенията си на континента. Английските благородници през 14 век са потомци на англо-норманите, все още говорят вариант на френския и помнят времената, когато дядовците им са владеели Нормандия. Те така и не се отказват от мечтата да си върнат своята родина, която освен това е и икономически активна област.
Корените на Стогодишната война могат да бъдат проследени четири века преди нейното начало, когато франкският владетел Шарл III дава разрешение на викингите на Роло да се заселят в част от държавата му, по-късно станала известна като Нормандия (911 година). През 1066 година викингите, наричани нормани, водени от Уилям Завоевателя, нападат Англия, побеждават англо-саксонците и създават ново англо-нормански кралство.
През следващия век и половина англо-норманите управляват както Нормандия, така и Англия, но през 1216 година губят владенията си на континента. Английските благородници през 14 век са потомци на англо-норманите, все още говорят вариант на френския и помнят времената, когато дядовците им са владеели Нормандия. Те така и не се отказват от мечтата да си върнат своята родина, която освен това е и икономически активна област.