За да може да сглобите и залепите този макет, ви е необходимо лепило.
Елементите на модела са направени от едноцветна пластмаса. Моделът може да се оцвети с боички.
За МиГ-23 МЛД Flogger H
МиГ-23 (на руски: Микоян и Гуревич МиГ-23), название на НАТО: (Flogger) е съветски от трето поколение. Той е първият съветски изтребител, използващ ракети клас "въздух-въздух" със средна далечина на действие, поразяващи цели отвъд пределите на визуалното откриване. Производството му започва през 1970 година и приключва в средата на 80-те години с над 5000 произведени екземпляра. Изтеглен е от експлоатация в Русия и повечето държави от бившия Варшавски договор, но остава в експлоатация в много държави от третия свят.
В края на 60-те години в СССР няма изтребител-бомбардировач, който да задоволява изискванията, породени от бързото развитие на военната техника и технологии. Нужен е многорежимен самолет, който да замени остарелите МиГ-17 и Су-7Б. При тогавашното ниво на аеродинамиката такъв самолет може да бъде само с крило с изменяема стреловидност. По проблема се работи в конструкторските бюра на Сухой и Микоян - първи те преработват Су-7Б в Су-17, а в ОКБ МиГ решават да разработят ударен вариант на базата на току-що създадения МиГ-23. През 1969 - 1970 година на базата на МиГ-23С е разработена модификацията МиГ23-Б. Тъй като се оказва, че радиопрозрачния конус, в който се намира бордовата РЛС на изтребителя, пречи на обзора напред-надолу, нужен за ударен самолет, е взето решение бордовата РЛС да бъде премахната и самолетът получава характерната скосена носова част, заради която е наричан "Крокодилът Гена" и "Птицечовката". Липсата на бордови радар лишава самолета от възможността да използва управляеми ракети с радиолокационно насочване. В носовата част е монтиран лазерен далекомер. Въоръжението се състои от свободно падащи авиационни бомби, блокове с неуправляеми ракети, окачваеми контейнери с оръдия (първия съветски изтребител-бомбардировач с такава опция), при окачване на контейнер ДНГ от насочващата система "Делта", "МиГ-23Б" може да носи две управляеми по радиолъч ракети "Х-23". Произведени са 24 машини от този вариант.
Модификацията на "МиГ-23Б", появила се през 1973 година. Двигателят е Р-29-300, монтирано е по-съвършено радиоелектронно оборудване. Тази модификация се произвежда основно за износ. Построени са 450 машини, само малка част от които постъпват в съветските ВВС. Известно количество снети от въоръжение "МиГ-23М" са преработени във вариант "МиГ-23БН".
В края на 60-те години в СССР няма изтребител-бомбардировач, който да задоволява изискванията, породени от бързото развитие на военната техника и технологии. Нужен е многорежимен самолет, който да замени остарелите МиГ-17 и Су-7Б. При тогавашното ниво на аеродинамиката такъв самолет може да бъде само с крило с изменяема стреловидност. По проблема се работи в конструкторските бюра на Сухой и Микоян - първи те преработват Су-7Б в Су-17, а в ОКБ МиГ решават да разработят ударен вариант на базата на току-що създадения МиГ-23. През 1969 - 1970 година на базата на МиГ-23С е разработена модификацията МиГ23-Б. Тъй като се оказва, че радиопрозрачния конус, в който се намира бордовата РЛС на изтребителя, пречи на обзора напред-надолу, нужен за ударен самолет, е взето решение бордовата РЛС да бъде премахната и самолетът получава характерната скосена носова част, заради която е наричан "Крокодилът Гена" и "Птицечовката". Липсата на бордови радар лишава самолета от възможността да използва управляеми ракети с радиолокационно насочване. В носовата част е монтиран лазерен далекомер. Въоръжението се състои от свободно падащи авиационни бомби, блокове с неуправляеми ракети, окачваеми контейнери с оръдия (първия съветски изтребител-бомбардировач с такава опция), при окачване на контейнер ДНГ от насочващата система "Делта", "МиГ-23Б" може да носи две управляеми по радиолъч ракети "Х-23". Произведени са 24 машини от този вариант.
Модификацията на "МиГ-23Б", появила се през 1973 година. Двигателят е Р-29-300, монтирано е по-съвършено радиоелектронно оборудване. Тази модификация се произвежда основно за износ. Построени са 450 машини, само малка част от които постъпват в съветските ВВС. Известно количество снети от въоръжение "МиГ-23М" са преработени във вариант "МиГ-23БН".
Препоръчани боички от производителя за оцветяване на модела - "Mr. Hobby":