За да може да сглобите и залепите този макет, ви е необходимо лепило.
Елементите на модела са направени от едноцветна пластмаса. Моделът може да се оцвети с боички.
За КВ-2
На 9 декември 1938 година на заседание на Комитета по отбрана е одобрено създаването на два прототипа СМК, но, по настояване на Йосиф Сталин - в двукуполен вариант. Главният конструктор на Кировския завод Жозеф Я. Котин предлага на мястото на втория прототип да бъде създаден танк с един купол. В крайна сметка е решено да бъдат построени два прототипа - с два и с един купол. Окончателно решението е утвърдено от Съвета на народните комисари на 27 февруари 1939 година.
Новият танк е наречен КВ (Климент Ворошилов). Проектирането му започва в Кировския завод (бивш Путиловски завод) в Ленинград. За основа на разработката все пак е прието шасито на СМК. Работата по танка започва с много бързи темпове. На 9 април същата година е изготвен технически макет, а на 1 септември е изготвен първият прототип.
При разработката са заимствани от СМК схемата на бронировката на корпуса, конструкцията на оптическите прибори, части от трансмисията, двуоръдейният купол и др. Монтиран е двигател В-2. По принуда конструкторите се отказват от картечното въоръжение, защото в купола нямало място за него. Танкът е въоръжен с две оръдия: 76 и 45 mm.
Изпитанията започват в началото на октомври 1939 година. Поради избухването на Съветско-Финландската война изпитанията са прекратени и танкът е въведен на въоръжение. Веднага след първото му участие в бой е решено да бъде снето 45 милиметровото оръдие, защото създава проблеми на екипажите в и без това тесния купол.
В резултат на войсковите изпитания, проведени в реален бой, е взето решение четири танка от първата серия да се превъоръжат с 152 милиметрова гаубица МЛ-10. Танкът е кодифициран под името КВ-2. Това е предизвикано от желанието на съветското военно командване да притежава тежковъоръжен танк за борба с фортификационни укрепления. Танкът е одобрен за въоръжение през 1941 година. В сравнение с КВ-1 екипажът на танка е увеличен с още един човек (помощник-пълнач). До 1941 година танковете не са наричани КВ-1 и КВ-2, а "танк с голям купол" и "танк с малък купол".
Новият танк е наречен КВ (Климент Ворошилов). Проектирането му започва в Кировския завод (бивш Путиловски завод) в Ленинград. За основа на разработката все пак е прието шасито на СМК. Работата по танка започва с много бързи темпове. На 9 април същата година е изготвен технически макет, а на 1 септември е изготвен първият прототип.
При разработката са заимствани от СМК схемата на бронировката на корпуса, конструкцията на оптическите прибори, части от трансмисията, двуоръдейният купол и др. Монтиран е двигател В-2. По принуда конструкторите се отказват от картечното въоръжение, защото в купола нямало място за него. Танкът е въоръжен с две оръдия: 76 и 45 mm.
Изпитанията започват в началото на октомври 1939 година. Поради избухването на Съветско-Финландската война изпитанията са прекратени и танкът е въведен на въоръжение. Веднага след първото му участие в бой е решено да бъде снето 45 милиметровото оръдие, защото създава проблеми на екипажите в и без това тесния купол.
В резултат на войсковите изпитания, проведени в реален бой, е взето решение четири танка от първата серия да се превъоръжат с 152 милиметрова гаубица МЛ-10. Танкът е кодифициран под името КВ-2. Това е предизвикано от желанието на съветското военно командване да притежава тежковъоръжен танк за борба с фортификационни укрепления. Танкът е одобрен за въоръжение през 1941 година. В сравнение с КВ-1 екипажът на танка е увеличен с още един човек (помощник-пълнач). До 1941 година танковете не са наричани КВ-1 и КВ-2, а "танк с голям купол" и "танк с малък купол".