Военен самолет - USAF F-35A Lightning II

F-35A Lightning II Joint Strike Fighter (JST) е едноместен реактивен, всесезонен, многоцелеви изтребител, разработен от американската компания "Lockheed Martin" за нуждите на американската армия. Все още F-35-ците са подложени на редица тестове, част от последния етап на развитието на проекта. Самолетът е вторият stealth изтребител от 5-то поколение след F-22 Raptor.

Разработката на F-35 е дело на "Lockheed Martin" като главен изпълнител, заедно с "Northrop Grumman Corporation" и "British Aerospace", в желанието на ВВС на САЩ за развитие на JSF (Joint Strike Fighter) програмата си. Тя стартира през 1996-та година с петгодишно съревнование между "Lockheed Martin" и "Boeing", за да определи най-способния и достъпен предварителен проект за такъв тип самолети. "Lockheed Martin" представят пред комисията X-35, а "Boeing" - X-32. На 26-ти октомври 2001-ва година, Пентагонът обявява "Lockheed Martin" за победител в битката за конструиране на Joint Strike Fighter, а основното, което наклонява везните в полза на победителя е внимателен анализ и решение, взето на база сили, слабости и степен на риск при пилотиране на проектомашината.

Целта на JSF програмата е да осигури появата на самолет, който да замени многобройните застаряващи изтребители от 4-то поколение, намиращи се на служба към ВВС, като F-16 Falcon, A-10 Warthog, F-18 Hornet, AV-8B Harrier II и подобните машини от съюзническите страни, които си партнират в този проект. Това, в крайна сметка, води до появата на три версии на самолета, които да се произведат на базата на сходен фюзелаж и с голяма част от общи части и системи. В резултат на това, получил обозначението F-35, самолетът се сдобива с модификации за нуждите на ВВС (F-35A - наземно базирана с конвенционално излитане и кацане), на ВМФ (F-35C - палубен изтребител), както и за Корпуса на морската пехота на САЩ и Кралския военно-морски флот на Великобритания (F-35B STOVL - късо излитане и вертикално приземяване).

Разработването на корпус, който може да се пригоди за трите модификации, показва, че този самолет не може да бъде строен като изтребител за завоюване на въздушно превъзходство като F-22A Raptor, но, така или иначе, не това е целта на тази програма. Основната цел е конструирането на самолет, чиято основна роля е да бъде ударен изтребител, който да се защитава адекватно в случаите когато е необходимо, и като вторични задачи да участва в отбранителни мисии.

F-35 е смесица от "stealth" технологии, изключителна комбинация от сензори и радари, осигуряваща максимална информираност за нуждите на пилота, подвижност, добра товароподемност и възможност за свръхзвукова скорост (Mach 1.6). Към това може да се добавят и сходните части и електроника за много от мисиите на трите версии машини.

Конкретните очаквания са, че F-35A ще може да се съревновава с последните изтребители F-16 в тяхната маневреност и мигновената и продължителна работа при изключително висока скорост (high-g) и, че ще може да се представи по-добре от F-16-ците в stealth показателите си, товароподемността, авиониката, оперативната ефективност, възможността за поддръжка и възможността за оцеляване. Заключението е, че летвата е поставена доста високо, но в крайна сметка F-35 бавно извървява пътя към посрещането и дори надхвърлянето на тези очаквания.

Предварителните прогнози са, че F-35 ще се произвежда в огромно количество в течение на годините. Американските ВВС се надяват на повече от 1800 единици, които да заменят все още летящите F-16, но най-вече A-10-ките. Имайки предвид това, необходимо е да се отбележи, че за нуждите на ВМФ и Корпуса на морската пехота са необходими повече от 800 машини. По този начин програма се превръща най-скъпата оръжейна военна програма в историята. Като такава, развитието ѝ е подложено на сериозно наблюдение и продължава да се следи под строг контрол и вече се превръща в най-тестваната военна система в американската военна история.

Производството на F-35A започва да се извършва в съоръженията във Форт Уорт, Тексас през февруари 2006-та година, като в течение на цялата година конструкторите работят по завършването на тестовите версии на новия самолет. "Светкавицата" прави първия си полет през месец декември 2006-та, като от този момент насетне тестовете на машината са изключително интензивни (особено що се касае до сензорната част на самолета), а изпитателните полети се проточват и до ден днешен. F-35 достига максимална скорост Mach 1.6 през октомври 2011-та, а година по-късно изпълнява и първите си тестове с оръжия - изстрелване на бомби и ракети "въздух-въздух". През 2013-та година, във военновъздушната база Еглин, започва подготовката на пилоти за управление на новия самолет.

Ръководството на ВВС посочва, че F-35A ще бъде в оперативна готовност, когато първата бойна ескадрила се оборудва с 12-24 самолета, пилотите са отлично обучени и екипирани за провеждане на основни военни мисии за осъществяване на близка въздушна подкрепа и операции за борба и унищожаване на вражеска защита. Очаква се това да се случи между август и декември 2016-та година.

Програмата за разработката на този самолет се превръща в обект на сериозни критики от и извън правителствените фактори както в САЩ, така и в съюзническите страни. Критиците спорят, че самолетът страда от сериозни недостатъци в дизайна. Много от недоволстващите хвърлят обвиненията си върху избора на изпълнител и за това, че на "Lockheed Martin" е позволено едновременно да проектира, тества и произведе F-35, вместо да установи и отстрани недостатъците, преди да започне производствения процес. До 2014-та година, програмата надхвърля първоначално прогнозирания работен бюджет с 163 млн. долара и изостава от планирания пусков график със 7 години. Също така мненията на критикуващите стигат до поддържането на тезата, че невъзвращаемите разходи по програмата и политическия натиск са твърде големи, за да се спре работата по нея.

Моделът на "Academy" включва детайлна възстановка на панелите в горната и долната част на корпуса и репродукция на пилотската кабина, оръжейния отсек и оборудването за приземяване, както и фигури на пилот и ракети AIM-9X, AIM-120C, GBU-31(V3) и GBU-38.