Летателният апарат на Леонардо да Винчи

Знаменитият италианец Леонардо да Винчи е известен с многобройните си дейности и постижения в науката, както и с проектирането на множество изобретения, които обаче остават само на хартия. Едно от забележителните му творения е разработката на летателен апарат, който да позволи на хората да летят като птиците.

Леонардо да Винчи е убеден, че "човек, преодоляващ въздушното съпротивление с помощта на големи изкуствени крила, може да се издигне във въздуха." Твърдо верен в правотата на своето убеждение, италианският учен започва да разработва сложен за времето си летателен апарат, задвижван единствено от мускулите на човека, и позволяващ му да лети във въздуха като птица. Съществуват много рисунки и скици на "ornitotteri", апаратът на да Винчи. Някои от тях изобразяват летящ човек, който се кани да полети с помощта на механизми, присъединени към крилата, а други от тях - движение напред с помощта на по-усъвършенствана система от винтове и макари. Има и скици на човек, разположен вертикално в летателно корито (летателен кораб), чиито педали да задвижва с крака и ръце.

За да конструира крилата на "ornitotteri", Леонардо започва да изучава анатомията на крилата на птиците, отчитайки функцията и разпределението на перата по тях. Наблюдавайки птичи полети, ученият установява, че птиците махат с криле по различен начин когато се реят във въздуха, летят напред или се приземяват. Освен това, да Винчи се разглежда детайлно ципестите крила на прилепите. На основата на тези си наблюдения, Леонардо конструира огромни крила, предназначени не само за издигането на човек във въздуха, но и за удържането му в полет, благодарение на своеобразни елерони и панти. Той се кани да имитира въздушната акробатика на птиците, способността им да съхраняват енергия по време на полет и да се приземяват безупречно.

До края на XV-ти век Леонардо вярва, че ще може да осъществи своя проект за механичен полет. Това, което го безпокои е обстоятелството, че възможностите на човешките мускули са особено ограничени. Затова той обмисля вместо енергията на мускулите, да използва механизма на лъка, който би обезпечил придвижването напред.

От 1503-та до 1506-та година, да Винчи е зает с изследвания в Тоскана. Атмосферните условия, наличието или липсата на вятър, съответстващите метеорологически и аеродинамични явления го карат да се откаже от своята стара идея за "инструмент", базиран на размаха на крилата и да признае полет без движение на крила.

Наблюдавайки как големите птици се оставят на ветровете да ги носят в небесата, Леонардо започва да мисли за използване от човек на големи композитни крила, които ще му дадат да влезе в подходящ въздушен поток с помощта на несложни движения на тялото, без да губи много сили върху това. По този начин той ще може да се рее свободно, докато не падне на земята като "сухо листенце".

Систематичните изследвания, предприети от Леонардо в началото на XVI-ти век, го водят до необходимостта да изучи качеството и плътността на въздуха. За тази цел той конструира специални инструменти. Да Винчи подчертава, че законите на аеродинамиката са аналогични с тези на хидростатиката, т.е. науката за водата се явява огледално отражение на науката за ветровете, "която (науката за вятъра) ще покажем чрез движението на водата и тази важна наука ще бъде крачка напред в разбирането на птичия полет във въздуха."