Брой части: 55
Дължина на модела: 31 cm
За да може да сглобите и залепите този макет, ви е необходимо лепило.
Елементите на модела са направени от едноцветна пластмаса. Моделът може да се оцвети с боички.
За Су-47 "Беркут"
Су-47 е руски експериментален палубен изтребител на "Сухой", конструиран от Михаил Асланович Погосян. Специфична особеност на самолета са крилата с обратна стреловидност. Такъв тип конструкция подобрява управлението при по-ниски скорости и аеродинамичната ефективност във всички фази на летателния режим, а също така оптимизира разпределението на налягането към крилата и предното хоризонтално оперение (ПХО). При изработката на крилата, руските учени използват композитни материали, необходими за постигането на по-голяма здравина и устойчивост. За тази цел първо се изгражда плоскост с формата на крилата, а след това отгоре се нанасят допълнителни слоеве за постигане необходимата форма.
През 80-те години на миналия век, един от най-бележитите руски производители на военна авиационна техника "Сухой" започва работа по експериментален перспективен изтребител, в рамките на изследователска програма от 1983-та година, която е закрита пет години по-късно. След това в поръчител на този проект се превръща ВМФ на СССР, което предопределя и по-нататъшното му развитие като проект за самолет, предназначен за излитане от самолетоносачи.
След разпада на СССР и кризата от 90-те години, държавното финансиране на програмата е спряно и тя продължава единствено благодарение на финансова обезпеченост, гарантирана от заводите на "Сухой". След множество перипетии, в крайна сметка самолетът е представен пред публика на авиоизложението "Макс-1999", като С-37 "Беркут", а на "Макс-2001" вече носи името Су-47 "Беркут".
Тъй като конструирането на машина от подобен ранг се пази в строга тайна, първите сериозни публикации относно самолета се появяват в западните специализирани издания едва през 1994-1995 г. В тях моделът е представен като С-32 и единственото, което се знае за него е, че основната му особеност е обратната стреловидност на крилата, осигуряваща по-голяма маневреност.
Представителите на ОКБ "Сухой" категорично отричат съществуването на подобен летателен апарат, но ситуацията рязко се променя, когато на страниците на голямо списание за авиация "случайно" попада снимка, на която се виждат събралите се на заседание на Военния съвет на руските ВВС представители на ръководството на ВВС и руската авиопромишленост. На масата пред тях се намират два модела на самолети, единият от които е многоцелевият изтребител Су-27М (Су-35), а другият, оцветен в черно и с номер 32, представлява самолет с ПХО и с крила с обратна стреловидност. Очевидно е, че това е самолет от ново поколение.
Докато тече вътрешно разследване как снимката попада на страниците на списанието, Западът упорито развива темата. През декември 1997-ма година английският авиоежедневник "Flightly International" публикува статия със заглавие ""Сухой" излиза с проект за изтребител от 5-то поколение", написана съвместно от Александър Велович (бивш началник на ОКБ Микоян) и Дъглас Бари. Английските журналисти успяват да обработят новопоявилата се фотография по такъв начин, че почти незабележимият модел на самолета става различим до най-малките подробности. Благодарение на това се появяват първите скици на новия руски изтребител. В края на годината, в списанията "Flight" и "Jane's Defence Weekly" са публикувани рисунки на С-32.
Специализираният печат е буквално взривен, като на основата на получените "картини" на модела С-32, започват анализи на предполагаемите характеристики и боевите възможности на новия самолет. В същото време от "Сухой" продължават да пазят подозрително мълчание, заявявайки, че не са запознати с информациите за изтребител с крила с обратна стреловидност. Това подсилва подозренията на разследващите журналисти за несанкционирано изтичане на информация от руския лагер.
През юли 1997-ма самолетът извършва първите си тестове, като е планиран демонстративен полет, който да се състои на авиоизложението "Макс-97", но в последния момент ръководството на ВВС отменя полета, считайки го за преждевременен. Демонстрацията на самолета се състои на същото изложение, но две години по-късно, но хората виждат новото творение единствено в полет. Министерството на отбраната на Русия не разрешава планиран показ зад граница и С-32 остава виден единствено на територията на Русия.
На 25-ти септември 1997-ма година се състои първия тестов полет на нова модификация на самолета, получил обозначението С-37-1, а почти месец по-късно се състои "правителствена" презентация на С-37, предназначена за ръководителите на авиопромишлеността и Министерството на отбраната. Нито един представител на пресата не е допуснат до събитието, а няколко дни по-късно на няколко издания са изпратени снимки на самолета и част от характеристиките му. Ден след това фотографиите и информацията се превръщат в обществено достояние.
Появата на новия самолет поражда множество дискусии и полемики относно ролята му и целите, които се крият зад неговото построяване. Когато цялата информационна и полемична буря утихва, на новото бижу на руската авиация започва да се гледа като "експериментален самолет за тестване на перспективни технологии", а малко по-късно получава поредното си ново обозначение - Су-47.
През 80-те години на миналия век, един от най-бележитите руски производители на военна авиационна техника "Сухой" започва работа по експериментален перспективен изтребител, в рамките на изследователска програма от 1983-та година, която е закрита пет години по-късно. След това в поръчител на този проект се превръща ВМФ на СССР, което предопределя и по-нататъшното му развитие като проект за самолет, предназначен за излитане от самолетоносачи.
След разпада на СССР и кризата от 90-те години, държавното финансиране на програмата е спряно и тя продължава единствено благодарение на финансова обезпеченост, гарантирана от заводите на "Сухой". След множество перипетии, в крайна сметка самолетът е представен пред публика на авиоизложението "Макс-1999", като С-37 "Беркут", а на "Макс-2001" вече носи името Су-47 "Беркут".
Тъй като конструирането на машина от подобен ранг се пази в строга тайна, първите сериозни публикации относно самолета се появяват в западните специализирани издания едва през 1994-1995 г. В тях моделът е представен като С-32 и единственото, което се знае за него е, че основната му особеност е обратната стреловидност на крилата, осигуряваща по-голяма маневреност.
Представителите на ОКБ "Сухой" категорично отричат съществуването на подобен летателен апарат, но ситуацията рязко се променя, когато на страниците на голямо списание за авиация "случайно" попада снимка, на която се виждат събралите се на заседание на Военния съвет на руските ВВС представители на ръководството на ВВС и руската авиопромишленост. На масата пред тях се намират два модела на самолети, единият от които е многоцелевият изтребител Су-27М (Су-35), а другият, оцветен в черно и с номер 32, представлява самолет с ПХО и с крила с обратна стреловидност. Очевидно е, че това е самолет от ново поколение.
Докато тече вътрешно разследване как снимката попада на страниците на списанието, Западът упорито развива темата. През декември 1997-ма година английският авиоежедневник "Flightly International" публикува статия със заглавие ""Сухой" излиза с проект за изтребител от 5-то поколение", написана съвместно от Александър Велович (бивш началник на ОКБ Микоян) и Дъглас Бари. Английските журналисти успяват да обработят новопоявилата се фотография по такъв начин, че почти незабележимият модел на самолета става различим до най-малките подробности. Благодарение на това се появяват първите скици на новия руски изтребител. В края на годината, в списанията "Flight" и "Jane's Defence Weekly" са публикувани рисунки на С-32.
Специализираният печат е буквално взривен, като на основата на получените "картини" на модела С-32, започват анализи на предполагаемите характеристики и боевите възможности на новия самолет. В същото време от "Сухой" продължават да пазят подозрително мълчание, заявявайки, че не са запознати с информациите за изтребител с крила с обратна стреловидност. Това подсилва подозренията на разследващите журналисти за несанкционирано изтичане на информация от руския лагер.
През юли 1997-ма самолетът извършва първите си тестове, като е планиран демонстративен полет, който да се състои на авиоизложението "Макс-97", но в последния момент ръководството на ВВС отменя полета, считайки го за преждевременен. Демонстрацията на самолета се състои на същото изложение, но две години по-късно, но хората виждат новото творение единствено в полет. Министерството на отбраната на Русия не разрешава планиран показ зад граница и С-32 остава виден единствено на територията на Русия.
На 25-ти септември 1997-ма година се състои първия тестов полет на нова модификация на самолета, получил обозначението С-37-1, а почти месец по-късно се състои "правителствена" презентация на С-37, предназначена за ръководителите на авиопромишлеността и Министерството на отбраната. Нито един представител на пресата не е допуснат до събитието, а няколко дни по-късно на няколко издания са изпратени снимки на самолета и част от характеристиките му. Ден след това фотографиите и информацията се превръщат в обществено достояние.
Появата на новия самолет поражда множество дискусии и полемики относно ролята му и целите, които се крият зад неговото построяване. Когато цялата информационна и полемична буря утихва, на новото бижу на руската авиация започва да се гледа като "експериментален самолет за тестване на перспективни технологии", а малко по-късно получава поредното си ново обозначение - Су-47.
Препоръчани боички от производителя за оцветяване на модела - "Humbrol":