Брой части: 127
Дължина на модела: 17.7 cm
За да може да сглобите и залепите този макет, ви е необходимо лепило.
Елементите на модела са направени от едноцветна пластмаса. Моделът може да се оцвети с боички.
За Як-3
Як-3 е съветски едномоторен самолет-изтребител и е създаден през 1943-та година от екип, начело с А. С. Яковлев, развивайки вече доказалия себе си във въздушните битки изтребител Як-1М. На конструкторите е поверена задачата да подобрят боевите характеристики и огневата мощ на машината. За тази цел екипът е принуден да намали теглото и да увеличи мощността и скоростта.
Опитната модификация на Як-3 представлява самолет с фюзелаж на обикновен Як-1М с по-къси крила (обща площ от 14.85 m2 вместо 17.15). Екипът на Яковлев планира да постави нов двигател М-107 (1500 hp), но тази идея е възпрепятствана от проблеми по двигателя и това води необходимостта конструкторите да преразгледат плановете си и да поставят стария двигател М-105П. Подобряването на аеродинамичните характеристики на новата модификация налага преместването на масления радиатор (преместен е в крилата, а въздухозаборникът е заменен с входни отверстия при основата на крилата до корпуса на самолета), а предното стъкло се състои от една основна част, която значително повишава видимостта.
Заводските изпитания на прототипа започват в началото на 1943-та година и показват отлични резултати. Достигнатата скорост от 680 km/h значително превъзхожда предварително зададената целева скорост, като в същото време самолетът показва отлични летателни характеристики на малка височина. През октомври същата година самолетът преминава държавните изпитания и веднага влиза в серийно производство.
Бойното си кръщене Як-3 прави през юни 1943-та година по време на операция "Цитадела" при Курск. Изтребителят се превръща в любим на съветските летци и с лекота се противопоставя на самолетите на "Luftwaffe" Messerschmitt BF109 F/G и Focke Wulf FW190. Максималната олекотеност на Як-3 го превръща в един от най-леките изтребители по време на Втората световна война (2105 kg). Самолетът е въоръжен с 20-милиметрово оръдие ШВАК и две 12.7-калибрени картечници "Березин".
Моделът на "Zvezda" е считан за най-добрата и исторически точна възстановка на оригиналния самолет в мащаб 1:48.
Опитната модификация на Як-3 представлява самолет с фюзелаж на обикновен Як-1М с по-къси крила (обща площ от 14.85 m2 вместо 17.15). Екипът на Яковлев планира да постави нов двигател М-107 (1500 hp), но тази идея е възпрепятствана от проблеми по двигателя и това води необходимостта конструкторите да преразгледат плановете си и да поставят стария двигател М-105П. Подобряването на аеродинамичните характеристики на новата модификация налага преместването на масления радиатор (преместен е в крилата, а въздухозаборникът е заменен с входни отверстия при основата на крилата до корпуса на самолета), а предното стъкло се състои от една основна част, която значително повишава видимостта.
Заводските изпитания на прототипа започват в началото на 1943-та година и показват отлични резултати. Достигнатата скорост от 680 km/h значително превъзхожда предварително зададената целева скорост, като в същото време самолетът показва отлични летателни характеристики на малка височина. През октомври същата година самолетът преминава държавните изпитания и веднага влиза в серийно производство.
Бойното си кръщене Як-3 прави през юни 1943-та година по време на операция "Цитадела" при Курск. Изтребителят се превръща в любим на съветските летци и с лекота се противопоставя на самолетите на "Luftwaffe" Messerschmitt BF109 F/G и Focke Wulf FW190. Максималната олекотеност на Як-3 го превръща в един от най-леките изтребители по време на Втората световна война (2105 kg). Самолетът е въоръжен с 20-милиметрово оръдие ШВАК и две 12.7-калибрени картечници "Березин".
Моделът на "Zvezda" е считан за най-добрата и исторически точна възстановка на оригиналния самолет в мащаб 1:48.
Препоръчани боички от производителя за оцветяване на модела - "Humbrol":